Summer Edition

--------

Море. Пясък. И един ангел по оскъдно облекло. Какво повече да искаш от живота?

GodFatherz ?

-----------------------------

Кой да е българският двойник на Марлон Брандо ако не Бойко Борисов? Още докато гледах дебютната сцена на "Кръстникът" бях шокиран от приликата между двамата. Дон Вито стои зад бюрото си, почесва се по брадата, гледа изпитателно дошлия при него за услуга Бонасера.. Все едно гледах бат Бойко в "Тази сутрин" по БТВ.Леко недоспал, нервен, на моменти дори груб с Анна Цолова. И двамата имат една специфична физиономия на строг бодигард пред чалга дискотека. Но докато при Брандо това е гениално сценично превъплъщение, то кмета на столицата просто така си гледа. Но приликите май не свършват дотук. Много хора обвиняват БоБо, че поддържа контакти с мафията. Други твърдят, че той е "Кръстника". Веднъж един таксиметров шофьор в София ми разказа как една вечер завел 2 нощни пеперуди заедно с техния шеф до вила в Симеоново. Сметката излязъл да плати не кой да е, а самия кмет на София. Измислица? Може би. В България, както и навсякъде по света "всеки е невинен до доказване на противното". А Марлон Брандо? Той просто е велик.

Президентски избори 2006

Президентските избори в края на 2006г. идват като съдбоносен момент в края на българския преход. Бъдещият държавен глава няма да е просто лицето на страната пред света. Той ще бъде водачът с нелеката задача да изгради новия демократичен облик на България в рамките на Европейския съюз.Основен кандидат за поста е настоящия президент Георги Първанов.През 5-годишния си мандат той превърна поста държавен глава в силна институция и оръжие срещу партиите. Заради многото си заслуги политическите анализатори го определят като най-успешният президент след 1989г. Първанов беше един от първите прекара лилинията за НАТО. А по-късно като президент бе един от най-ревностните защитници на тази идея. Неслучайно за изминалата 2005г. той и кмета на София Бойко Борисов бяха политиците с най-висок рейтинг. Първанов олицетворява днешното статукво на властта в управляващата тройна коалиция. За предстоящите избори има сигурната подкрепа на БСП, както и евентуално електоралното влияние на ДПС. Ситуацията пред НДСВ за президентския вот изглежда сложна. Ако НДСВ подкрепи друг кандидат освен Първанов, това би означавало нарушаване на статуквото в управляващата коалиция. Алтернатива пред НДСВ е представяне на изборите със самостоятелен кандидат. Голям проблем пред партията обаче е липсата на качествени кандидатури. Повечето от нейните лидери изглеждат "политически изнасилени"в лицето на българския избирател. Може ли бившият монарх Симеон Саксскобурготски да бъде издигнат като кандидат? Вероятно да. Друг е въпросът дали внукът на Фердинанд ще съумее да измами целия български народ за втори път в разстояние на 5 години ("Нищо добро не сме видяли от фамилията им!" както обичаше да казва един любим мой преподавател).Основен противник на Първанов вероятно ще бъде кандидат от дясното политическо пространство. Но днешната десница е толкова слаба, че едва ли би имала реален шанс на вота ако не излъчи общ кандидат. Интересно е дали десницата ще заложи на знакова политическа фигура,както в президентските избори досега. Вторият вариант с кандидатура от гражданския сектор изглежда твърде неприемлива и нелогична. Гражданин-дебютант в политиката едва ли би имал реален шанс срещу противник с параметрите на Първанов. Не е ясна все още и концепцията на коалиция "Атака" за предстоящите президентски избори. На мнение съм, че една евентуална кандидатура на Волен Сидеров би било голяма политическа грешка, тъй като това ще го изкара от голямата политика, а с това и цялата му партия.Тези президентски избори се явяват финал на цял един етап от новата ни история. И въпреки, че месеци преди вота Г. Първанов изглежда като краен победител, все пак изборите са състезание.А състезанията не винаги се печелят от едноличния фаворит.